Той е Торбалан.
Аз съм си аз.

И така:

Той: Коя си ти?
Аз: Не съм съвсем сигурна, отскоро съм.
Той: Защо си тук?
Аз: Май съм пратена да кажа нещо на някой друг.
Той: Кой е другият?
Аз: Ако знаех, щях да съм му казала каквото трябва и да съм си отишла.
Той: На колко си години?
Аз: Всеки ден е различно.
Той: Къде си?
Аз: Някъде по средата, но началото го изпуснах, а краят ми се вижда твърде близо. Така че не знам.
Той: Какво е музиката?
Аз: Нещо, в което няма безбройни скучни повторения.
Той: Какво правиш като видиш огледало?
Аз: Преди се оглеждах, сега се разглеждам с интерес.
Той: Какво е жест?
Аз: Жестът може да бъде само приятелски. Другото е поза.
Той: А детайлите?
Аз: Те са подправките в яденето, свещта на масата, пълния член, верния клавиш, точката в края на изречението. Те са отликата между добро и изключително.
Той: Трябват ли етикети?
Аз: Стига да носят вярна информация. Но хората лъжат съзнателно и несъзнателно.
Той: Ти вярваш ли?
Аз: Да. Що не ме питаш в какво, а?
Той: Какво е възмездие?
Аз: Нищо. Не съществува. Може би има Бог.
Той: Какво е нищета?
Аз: Липса на храна и разум, поотделно и заедно.
Той:А изкушение?
Аз: Да пожелаеш и да имаш нещо, което ти е казано, че не бива да имаш. Може и сам да си си казал така.
Той: Разкажи ми една приказка!
Аз: Не мога. Шекспир ги е разказал всичките. Безсмислено е да го повтарям.
Той: Защо има бариери?
Аз: Стават за прескачане.
Той: Какво е властта?
Аз: Стремеж на низшите.
Той: Какво са парите?
Аз: Като умреш, не ти трябват за нищо. Въпросът е дали си умрял.
Той: Какви са работохолиците?
Аз: Глупаци. Изпускат най-важното.
Той: Кое е най-важното?
Аз: Общуването с децата и любовта. С децата и в любовта не заемаш пози.
Той: Какво е любов?
Аз: Състояние на духа.
Той: Как показваш обичта си?
Аз: Чучунижа.
Той: Какво те прави щастлива?
Аз: Всичко интересно. Любовта.
Той: Какво те натъжава?
Аз: Ограниченията на скоростта.
Той: Какво те разсмива?
Аз: Кучето, папагала, детето, мъжа, сама си се разсмивам.
Той: Каква беше като дете?
Аз: Кльощава, злояда, скоклива и много дива.
Той: Колко си висока?
Аз: Достатъчно, че да не изглеждам много дебела.
Той: Какво най-много обичаш да правиш?
Аз: Да ям.
Той: Какво правиш, когато си сама?
Аз: Ям.
Той: В какво си много добра?
Аз: В готвенето. Схващам общата картинка много бързо. А, и шофирам перфектно.
Той: В какво не си добра?
Аз: В правенето на сладкиши. В повтарянето на едно и също.
Той: Какво си казваш винаги?
Аз: Добре съм бе.
Той: Какво работиш?
Аз: Каквото има да се работи. Но много ме мързи.
Той: Ако станеш известна, с какво ще е?
Аз: Е то.... аз вече съм известна. Много хора ми знаят името, тоест, известна съм с името си!
Той: Какво са рекордите?
Аз: Детски здравен картон на човечеството.
Той: Защо е сънят?
Аз: За да изживеем всичко.
Той: Защо се пишат сценарии?
Аз: Повечето хора не могат да импровизират, а други непременно искат предварително да знаят финала.
Той: Защо има войни?
Аз: Защото има твърде много хора.
Той: Защо пиеш кафе?
Аз: Имам нужда от ритуал.
Той: Защо вали дъжд?
Аз: За да не се шляя по улиците.
Той: Какво е компютъра?
Аз: Зараза. Нелечима.
Той: Защо има радио?
Аз: За да имат хората компания в колата.
Той: Защо всички гледат телевизия?
Аз: Не знаят какво друго да правят.
Той: Защо отговаряш на въпросите ми?
Аз: Защото никой друг не ме пита, пък и от теб не ме е страх.

читателите губят , като не те четат :)

проблемът не е мой :)

В добрия смисъл!
Много ми хареса!
Поздрави!

haresa mi mnogo..osobeno otgvorite na vaprosite..kakvo e vlasta ..i parite

Сама, няма кой да мисли вместо мен. А вдъхновението - ех, ако знаех....

Приемам поздрави с удоволствие!